26 авг. 2019 г., 09:37  

Бях и съм 

  Поэзия
1531 26 14

Бях просякът светец, измолващ грях

от твоя поглед ангелски пречистен.

И след душата ти нагоре полетях

към най-възвишената и неземна истина.

 

Поисках да сме част от вечността,

обгърнати от светлия поток на рая.

С превръзки на очите да ни води любовта

по вита стълба, стенеща от страст,

                                                         в безкрая...

 

Да бъдем просто две избягали деца

далече от гората мрачна на живота,

с щастливи, озарени от усмивките лица,

в едно поле от облаци - полегнали

                                                до хоризонта...

 

И да ми кажеш с трепетен момински свян,

с безмълвни устни, твоето "обичам те".

Да зная - в дългото преди съм бил

                                                       безумно сам,

но с теб започва ера на сакрално вричане.

 

Да шепне вятърът, превърнат в светлина,

вълшебната любовна и щастлива приказка.

Звездите мигащи, приседнали до нас,

да станат символа на феите орисници...

 

Бях просякът светец, измолващ грях

от твоя поглед ангелски пречистен.

И след душата ти нагоре полетях

към най-възвишената и неземна истина.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • “Да шепне вятърът, превърнат в светлина,
    вълшебната любовна и щастлива приказка.
    Звездите мигащи, приседнали до нас,
    да станат символа на феите орисници.”
    Щастлива съм, че имам възможност да се докосна до твоята поезия, Младене! Благодаря ти отново!
  • Изповяда ми душата...
  • Невероятно силно и възвишено!... Изтръпнах докато четях...
  • Адмирации за стиха ти , Младене!
  • Как бих искал и аз да мога да кажа нещо подобно за любовта!
    Поздравления,Младен!
  • "Бях просякът-светец, измолващ грях
    от твоя поглед ангелски пречистен."
    Хубаво!
  • "Да бъдем просто две избягали деца, далече от гората мрачна на живота", Прекрасен любовен стих! Много емоционален и въздействащ! Поздравления!
  • "... Бях просякът-светец, измолващ грях
    от твоя поглед ангелски пречистен.
    И след душата ти нагоре полетях
    към най-възвишената и неземна истина."
  • Добре, добре...
    Не само чувства, а и смисъл!
  • Каквото и да кажа ще е бледо... Не мога да избера цитат, защото ще трябва да бъде цялото стихо... В същото време не искам да използвам и клишетата... Ще кажа само, че ще се връщам към този стих дълго време..
  • Липсваше ми твоята съкровена поезия, Младене! Знам, че тук има много какво да се каже, но на мен, както често ми се случва, ми е трудно да се изразя! Думите са само бледо копие на чувствата! Аплодисменти!
  • В райската приказка на любовта и грешните са блажени!
    Много ми хареса твоята вълшебна, най-възвишена, неземна истина!
  • "Бях просякът-светец, измолващ грях
    от твоя поглед ангелски пречистен.
    И след душата ти нагоре полетях
    към най-възвишената и неземна истина."!!!!
    Оставяш ни без дъх, Младене! Поздравления!
  • Много красиво, обичащо и мечтателно! Всеки ред тук съдържа толкова много! Смел е, който обича!
Предложения
: ??:??