Бях и съм
Бях просякът светец, измолващ грях
от твоя поглед ангелски пречистен.
И след душата ти нагоре полетях
към най-възвишената и неземна истина.
Поисках да сме част от вечността,
обгърнати от светлия поток на рая.
С превръзки на очите да ни води любовта
по вита стълба, стенеща от страст,
в безкрая...
Да бъдем просто две избягали деца
далече от гората мрачна на живота,
с щастливи, озарени от усмивките лица,
в едно поле от облаци - полегнали
до хоризонта...
И да ми кажеш с трепетен момински свян,
с безмълвни устни, твоето "обичам те".
Да зная - в дългото преди съм бил
безумно сам,
но с теб започва ера на сакрално вричане.
Да шепне вятърът, превърнат в светлина,
вълшебната любовна и щастлива приказка.
Звездите мигащи, приседнали до нас,
да станат символа на феите орисници...
Бях просякът светец, измолващ грях
от твоя поглед ангелски пречистен.
И след душата ти нагоре полетях
към най-възвишената и неземна истина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
