9 дек. 2024 г., 13:13

Бях, или не бях?

285 2 2

БЯХ, ИЛИ НЕ БЯХ?

 

Най-сетне и такива дни дойдоха – да се запитам бях, или не бях? –

и как живях – пияница, пройдоха? – или мъдрец, смирен като монах,

дали след куп излъгани надежди простиха ми добрите ми деца,

дали ще се завърнат дните прежни с избягалите ми Отвъд слънца,

додето Океанът се покаже – и жаждах! –

да задишам с пълна гръд,

 

дали след низ илюзии, миражи не навъртях през три Сахари път,

дали светът с добро ще ме запомни, или ще ме забрави въобще,

през думите – един щастлив бездомник, дали преминах с обич на дете,

все тъй търкалям черната си пита в полята с пепелак и бучиниш,

прости ми, Боже? – много взех да питам.

А ти над мене все така мълчиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Цялото творение говори за Бога през своето мълчание или невидимите, а понякога и видимите си думи. А твоите думи съзерцават света и го описват с любов!
  • все тъй търкалям черната си пита в полята с пепелак и бучиниш,
    прости ми, Боже? – много взех да питам.
    А ти над мене все така мълчиш.

    Няма такава поезия!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...