Бях някога Поет
БЯХ НЯКОГА ПОЕТ
... сега съм вече стар и оглупял, и – всъщност, перспективите са мрачни –
от кал създаден, пак да стана кал – вървя нататък с адски бързи крачки,
топят се – вързуници светли дни, що Господ Бог реди ми ги отгоре,
простил съм всички глупави злини, които нявга някой ми е сторил,
дори приел съм кротката вина, че в този свят взаимно все се тровим,
и съм готов да бъда Светлина! – в дървото на живота – дъб вековен,
на лакомника да не бъда враг, щом бърка с пръсти в златната си делва,
и – друмник ли се спре на моя праг, на килнатия одър да му стелна
и Дядо Вазов рече в мил куплет – спокойно гледам в бъдещето ази...
Обичам ви! – бях някога Поет, дошъл с любов душите ви да пази.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
