2 июн. 2007 г., 09:17

Бях отчаян (не съм те предавал)

1.5K 0 28
По всеки Път (или луд кръстопът)
съм те губил (не съм те откривал).
С жигосана плът (ту отсам, ту отвъд)
все към теб съм вървял (непристигал).

След всички завои (или диви запои)
бях отчаян (не съм се предавал).
С чувства-порои (ту чужди, ту мои)
съм те искал (не съм се издавал).

Днес съм с теб и личи (или просто лъчи)
аз съм нов (но не съм се подменял).
И дано заличим (ту с ръце, ту с очи),
че замествах те (не съм ти изменял).

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Драгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, това е! Драгиев, вие сте чудесен (когато пием, а и в късна есен)
  • Днес се зарових в по-стари стихове и така попаднах тук. Стихът ти е реалистичен, откровен и силен. Харесва ми, не само защото ми е близък, а защото си представил идеята по най-добрия възможен начин. Браво!!!
  • Ааааааааааааааааа!Добрееее!!!
  • Ники, много ми харесва, много добре изразяваш с думи мислите си

    Поздрав и усмивка.
  • Лъхаш на опасност. Това е като феромон за жените. Силно стихотворение.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...