Jun 2, 2007, 9:17 AM

Бях отчаян (не съм те предавал)

  Poetry
1.5K 0 28
По всеки Път (или луд кръстопът)
съм те губил (не съм те откривал).
С жигосана плът (ту отсам, ту отвъд)
все към теб съм вървял (непристигал).

След всички завои (или диви запои)
бях отчаян (не съм се предавал).
С чувства-порои (ту чужди, ту мои)
съм те искал (не съм се издавал).

Днес съм с теб и личи (или просто лъчи)
аз съм нов (но не съм се подменял).
И дано заличим (ту с ръце, ту с очи),
че замествах те (не съм ти изменял).

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Драгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, това е! Драгиев, вие сте чудесен (когато пием, а и в късна есен)
  • Днес се зарових в по-стари стихове и така попаднах тук. Стихът ти е реалистичен, откровен и силен. Харесва ми, не само защото ми е близък, а защото си представил идеята по най-добрия възможен начин. Браво!!!
  • Ааааааааааааааааа!Добрееее!!!
  • Ники, много ми харесва, много добре изразяваш с думи мислите си

    Поздрав и усмивка.
  • Лъхаш на опасност. Това е като феромон за жените. Силно стихотворение.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...