Бях забравила...
864
0
13
Бях забравила...
Бях забравила своята гордост,
там където, не стъпват мъже...
Ти по моста напираше смело
А аз дори ти подхвърлих въже...!
Бях забравила що е крепост,
и пазача на свойто сърце...
Да обичаш не е ли нелепо
недокоснати още ръце...?
Бях забравила... Но си спомних,
че написах: "Със всеки порок"!
Но душата ми плаче неволно...
Тя не помни... Ни дата... Ни срок...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
