Бях забравила...
871
0
13
Бях забравила...
Бях забравила своята гордост,
там където, не стъпват мъже...
Ти по моста напираше смело
А аз дори ти подхвърлих въже...!
Бях забравила що е крепост,
и пазача на свойто сърце...
Да обичаш не е ли нелепо
недокоснати още ръце...?
Бях забравила... Но си спомних,
че написах: "Със всеки порок"!
Но душата ми плаче неволно...
Тя не помни... Ни дата... Ни срок...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
