10 дек. 2012 г., 19:25

Бяла легенда

748 0 4

   Бяла легенда

 

Пак снега светът навън затрупва,

студ рисува по стъклата скреж,

огънят в камината припуква-

вие вятър леден и зловещ...

 

Мрака покрай мене се сгъстява,

стъквам огъня- хвърчат искри,

тиха самота ме навестява

най-необяснимо в тия дни

 

и си спомням старата легенда,

тъй неразбираема преди

във оная възраст безпроблемна

озарила детските ми дни...

 

... Някога, във някакво отдавна,

толкова отдавна, че сега

всичко е изчезнало, забравено

като път затрупан от снега:

 

някаква Вълшебница живяла

(кой я знай- добра, или пък- зла?)-

с бял жребец и със кобила бяла

впрегната шейната и била...

 

Казват, че красива и разкошна

тя била, със много женски чар-

зимните веявици среднощни

от дъхът ѝ ставали на жар...

 

Но без мъж в нощта била самотна,

често тъжна в женска самота-

мъжка длан е нужна за да стопли

даже и вълшебна красота,

 

мъжки поглед трябва за да може

да изтръпне всяка женска плът

щом на Любовта в светото ложе

мъжки устни с жар я поведат...

  

С лунен лъч надничала в стъклата

с радост за човешката любов

и на всички влюбени в леглата

давала тя своя благослов...

 

И живяли хората честити

във ония чудни времена-

смесвали легендите с мечтите

във Реалност винаги една...

 

...Но веднъж във  снежната фъртуна

спряла подлудялата шейна-

бялата Вълшебница дочула

див скандал и писък на жена...

               

В миг от ярост тя се развилняла

шибнала задъханият впряг

и като лавина- страшна, бяла

полетяла със мъгла от сняг,

 

а гласът и разлюлял небето

и да го продъни бил готов:

„-От сега натам да са проклети

всички неспособни на Любов!..

 

В сухи храсти те да се превръщат,

клоните им да тежат от лед

Вятър подивял да ги прегръща

само и огъва занапред!..”

 

...И макар, че ето от тогава

минали са толкоз векове

няма за Проклятието давност,

няма опростени грехове,

 

участта тежи над прокълнатите

страшно, като в старост на жена,

а и в хижите, и във палатите-

нищо не вещае топлина!..

 

д-р Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления,докторе!
  • Удивително произведение!
    Поздравления!
  • 6!
  • Удивително..., голям залък лапни, голяма дума не казвай..., но възмездие трябва да има...!!!
    „- От сега натам да са проклети
    всички неспособни на Любов!...

    В сухи храсти те да се превръщат,
    клоните им да тежат от лед
    Вятър подивял да ги прегръща
    само и огъва занапред!...”

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...