10.12.2012 г., 19:25 ч.

Бяла легенда 

  Поезия » Пейзажна
5.0 / 5
623 0 4
Бяла легенда
Пак снега светът навън затрупва,
студ рисува по стъклата скреж,
огънят в камината припуква-
вие вятър леден и зловещ...
Мрака покрай мене се сгъстява,
стъквам огъня- хвърчат искри,
тиха самота ме навестява
най-необяснимо в тия дни
и си спомням старата легенда,
тъй неразбираема преди
във оная възраст безпроблемна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Предложения
  • На Йо Ръката ти единствено ме води към купола на бледите звезди. Светът застива в кълбовидна маса, б...
  • Той няма червена канадка, ботуши и шапка със мъхест помпон... Прегърбен на гега, старик кротко пуши,...
  • Тази нощ ще се счупи на съня стъкленицата крехка. Суховеят ще близне на пъпките мокрите устни. И втв...

Още произведения »