Бяла легенда

10.12.2012 г., 19:25 ч.

Поезия » Пейзажна

5.0 / 5

623 0 4

Бяла легенда
Пак снега светът навън затрупва,
студ рисува по стъклата скреж,
огънят в камината припуква-
вие вятър леден и зловещ...
Мрака покрай мене се сгъстява,
стъквам огъня- хвърчат искри,
тиха самота ме навестява
най-необяснимо в тия дни
и си спомням старата легенда,
тъй неразбираема преди
във оная възраст безпроблемна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Иглички от тишината
Фееричен миг

На Йо Ръката ти единствено ме води към купола на бледите звезди. Светът застива в кълбовидна маса, б...
Уж въздух, а всъщност надежда

Той няма червена канадка, ботуши и шапка със мъхест помпон... Прегърбен на гега, старик кротко пуши,...
Интимно

Тази нощ ще се счупи на съня стъкленицата крехка. Суховеят ще близне на пъпките мокрите устни. И втв...

Още произведения »