Бяла лястовица аз видях

и за майка си пак се размечтах.

Колко време мина,

тя далече е от мен?

Но аз ще я обичам всеки ден.

Щом бяла лястовица видиш ти,

късметът ще е с теб чак до последните ти дни.

Часовете текат, дните минават, годините отлитат,

но всеки ден ще чакаш,

 късмета да ти се отплати.

Колко време теб те няма?

Ти си в моите мечти,

кога при мен ще долетиш,

и с лошия живот ще ме простиш?

В бедност ти живя,

но ето сега, че с радост хората даряваш.

Нека децата и хората почустват твоята болка.

Ти си имала лош живот, но сега света,

и в рая ще останеш с хубави дела.