Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
31 июл. 2018 г., 23:50

Бяла отшелница 

  Поэзия
1005 8 12


Аз съм чудовище. Никой не идва при мене.
Страх ги е! Страх ги е! Може и те да прихванат:
болест, нещастие, нещо отровно-зелено...
Знам ли? Човекът е крехък за чужди страдания.

 

Свикнах да страдам, дори да изглеждам невидима,
мъничка сянка с нахлупена ниско капела,
само че някъде в мен като в бисерна мида,
грее красиво душата ми – бяла отшелница.

 

Някой ще види ли нея? Извръщат лицата си.
В грозната черна количка се гърчи плътта ми.
Страх ме е! Страх ме е! Моите празни обятия
помнят, веднъж как кървяха от хвърлени камъни.

 

Външното плаши. И външното пак – възхищава.
Лудо препуска животът под бича на страстите.
Как да ви кажа обаче че всички сме равни?!
Аз съм кошмарът на вашето стъклено щастие.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аплодисменти.
    Поздравявам те.
  • ... Това е третото Ви произведение, което прочитам и просто съм без думи. Има някаква вълшебна магия в начина, по който пишете. Толкова красиво и нежно описвате чувствата си. Успех!!!
  • Явление си, Цвета! Няма празно при теб!
  • Благодаря ви, приятели!
  • Хубаво, силно стихотворение! И много актуална тема, която всъщност. трябва винаги да бъде актуална. Поздравявам те!
  • Занемях!
  • Страхотна е поезията ти!
  • Невероятно прекрасно и твърде познато. Поздрави
  • Брилянтна, както винаги, аз те поздравявам специално за темата, Цвете!
    Наситихме се на любовни стихчета, нужна ни е Поезия като твоята!
  • Браво!
  • "Само че някъде в мен като в бисерна мида,
    грее красиво душата ми - бяла отшелница."
    Силен стих...видях душата ти, Цвета!
  • Нещо ми влезе в окото ...!
Предложения
: ??:??