Бяла пролет
Навън е цъфнала велика пролет
и слънцето се къпе в синева,
танцуват птичите ята на воля
и в мен напират истински слова.
Навън е спряла синьо-бяла пролет,
Амур в мен стреля шеметни стрели!
Напрегнат съм и аз като пред полет,
летят мечтите ми, като орли.
Подпрял съм се на две ръце и слушам.
Във мен напира радост и тъга...
Хормоните и мене не ме слушат,
от тях не мога да се отърва!
Изправен съм пред скорошна раздяла ...
О, моята любов не е при мен!
И мъката ми е в сърцето спряла.
От чакането аз съм уморен!
Навън е спряла синьо.бяла пролет
и аз тъгувам в нейние разкош...
Бих литнал като птичките на воля,
но чакам аз кошмарната си нощ!
Отсреща върху цъфналата круша,
е спряло щастието, може би -
две птички пеят и светът ги слуша,
и Любовта по равно си делят!
Смутен съм аз, от пеещите птички,
и скрита завист в мен се породи...
О, Пролетта е подлудила всички
и лудостта и мен не пощади!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
