Mar 10, 2013, 10:07 AM

Бяла пролет 

  Poetry » Love
447 0 6

Навън е цъфнала велика пролет
и слънцето се къпе в синева,
танцуват птичите ята на воля
и в мен напират истински слова.

Навън е спряла синьо-бяла пролет,
Амур в мен стреля шеметни стрели!
Напрегнат съм и аз като пред полет,
летят мечтите ми, като орли.

Подпрял съм се на две ръце и слушам.
Във мен напира радост и тъга...
Хормоните и мене не ме слушат,
от тях не мога да се отърва!

Изправен съм пред скорошна раздяла ...
О, моята любов не е при мен!
И мъката  ми е в сърцето спряла.
От чакането аз съм уморен!

Навън е спряла синьо.бяла пролет
и аз тъгувам в нейние разкош...
Бих литнал като птичките на воля,
но чакам аз кошмарната си нощ!

Отсреща върху цъфналата круша,
е спряло щастието, може би -
две птички пеят и светът ги слуша,
и Любовта  по равно си делят!

Смутен съм аз, от пеещите птички,
и скрита завист в мен се породи...
О, Пролетта е подлудила всички
и лудостта и мен не пощади!

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??