Бяла роза
С бодли си цяла покрита
на тебе се всеки любува,
у хората будиш възхита,
макар да се всеки страхува
от твоята хубост да снеме
цветче и стеблото зелено,
поникнали буйно от семе
уболи се те на вретено.
Ти толкова бяла и дива,
пред теб много още бледнеят,
но париш ги както коприва
а после ръце руменеят.
Какво си виновна, кажи?
Родила се горска и нежна,
бодеш ги, ти розичка си
красива си и белоснежна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Тасева Все права защищены
