С бодли си цяла покрита
на тебе се всеки любува,
у хората будиш възхита,
макар да се всеки страхува
от твоята хубост да снеме
цветче и стеблото зелено,
поникнали буйно от семе
уболи се те на вретено.
Ти толкова бяла и дива,
пред теб много още бледнеят,
но париш ги както коприва
а после ръце руменеят.
Какво си виновна, кажи?
Родила се горска и нежна,
бодеш ги, ти розичка си
красива си и белоснежна.
© Виктория Тасева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
