Бяла тишина
Набъбват дряновите пъпки
и дрянът се събужда за живот.
Под него- на сърните стъпки,
в снега се губят, като капки пот.
Под снега кокиче бяло
цвета си слива с този пресен сняг.
И сняг за първи път видяло,
зайчето си пробва своя бяг.
И някъде се чува гарван
във тази бяла, бяла тишина.
Студът пък със бастуна барван
прехвърля бавно бяла планина.
И този студ на юг нахлува
и бърше с бяла кърпа своя нос.
В небето слънце- пролет плува
и зимата поставя под въпрос.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
