10 дек. 2007 г., 15:18

Бяла вечер 

  Поэзия
1738 0 4

Бяла вечер луната изгря.

Небето е протегнало длан,

звездите в шепи е събрало.

Градът отдавна тихо е заспал,

улиците слепи - потънали в тишина.

Студът рисува с трепереща ръка,

прозорците от болка онемяха.

Бяла вечер луната изгря,

с дъха си ме прегръща,

и сънувам нежно любовта.

© Красимир Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??