10 дек. 2007 г., 15:18

Бяла вечер 

  Поэзия
2184 0 4
Бяла вечер луната изгря.
Небето е протегнало длан,
звездите в шепи е събрало.
Градът отдавна тихо е заспал,
улиците слепи - потънали в тишина.
Студът рисува с трепереща ръка,
прозорците от болка онемяха.
Бяла вечер луната изгря,
с дъха си ме прегръща,
и сънувам нежно любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Все права защищены

Предложения
: ??:??