10.12.2007 г., 15:18 ч.
Бяла вечер
Бяла вечер луната изгря.
Небето е протегнало длан,
звездите в шепи е събрало.
Градът отдавна тихо е заспал,
улиците слепи - потънали в тишина.
Студът рисува с трепереща ръка,
прозорците от болка онемяха.
Бяла вечер луната изгря,
с дъха си ме прегръща,
и сънувам нежно любовта.
Небето е протегнало длан,
звездите в шепи е събрало.
Градът отдавна тихо е заспал,
улиците слепи - потънали в тишина.
Студът рисува с трепереща ръка,
прозорците от болка онемяха.
Бяла вечер луната изгря,
с дъха си ме прегръща,
и сънувам нежно любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Красимир Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
