10 dic 2007, 15:18

Бяла вечер 

  Poesía
1737 0 4

Бяла вечер луната изгря.

Небето е протегнало длан,

звездите в шепи е събрало.

Градът отдавна тихо е заспал,

улиците слепи - потънали в тишина.

Студът рисува с трепереща ръка,

прозорците от болка онемяха.

Бяла вечер луната изгря,

с дъха си ме прегръща,

и сънувам нежно любовта.

© Красимир Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??