Болезнено пълзяща тишина
промъкна се във мойта стая.
Затвори мене - сякаш бе стена
дебела, боядисана във бяло.
Изчезна в миг около мен светът,
загледах се уплашено в стената.
Чаках нейде някаква следа
да светне в тази плоскост непозната.
Нищичко не виждах. "А сега?"
В мене нещо плахо потрепери.
Измина час, и ден, и месец. Два.
Никой не посмя да ме намери. ...