Бялата стена
Болезнено пълзяща тишина
промъкна се във мойта стая.
Затвори мене - сякаш бе стена
дебела, боядисана във бяло.
Изчезна в миг около мен светът,
загледах се уплашено в стената.
Чаках нейде някаква следа
да светне в тази плоскост непозната.
Нищичко не виждах. "А сега?"
В мене нещо плахо потрепери.
Измина час, и ден, и месец. Два.
Никой не посмя да ме намери.
Скучно беше. Търсех си жена.
Че без ласки аз не можех да живея.
И влюбих се... във бялата стена,
прегърнах я, започнах да й пея:
как исках да я счупя, разруша,
да направя само прах от нея.
В безкрайни мъки да я потроша,
разбрах - не ще я овладея.
Влюбих се във празна тишина!
Защото не успях да я разбия!
Прегърнах я - единствено така
нявга можеше да я премина...
промъкна се във мойта стая.
Затвори мене - сякаш бе стена
дебела, боядисана във бяло.
Изчезна в миг около мен светът,
загледах се уплашено в стената.
Чаках нейде някаква следа
да светне в тази плоскост непозната.
Нищичко не виждах. "А сега?"
В мене нещо плахо потрепери.
Измина час, и ден, и месец. Два.
Никой не посмя да ме намери.
Скучно беше. Търсех си жена.
Че без ласки аз не можех да живея.
И влюбих се... във бялата стена,
прегърнах я, започнах да й пея:
как исках да я счупя, разруша,
да направя само прах от нея.
В безкрайни мъки да я потроша,
разбрах - не ще я овладея.
Влюбих се във празна тишина!
Защото не успях да я разбия!
Прегърнах я - единствено така
нявга можеше да я премина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
