10 апр. 2011 г., 20:19

Бяло

1.3K 0 1

Бяло 

Вали сняг -
кървав прашец.
Всеки мой ден е нощ
с бели окантовки
на нещата, които ми напомнят
за слънчевото време.
Не мога да отворя очите си
за деня без мрак.
Тъмнината в тях се увеличава
всеки път, когато завалява...
Дарявам кръв без воля,
подкрепям хладнината,
която ме обзема...
Замръзвам, пусни ме да си ида,
искам и при мен да дойде ден!!
Замръзвам, не искам краят ми да бъде
в кървава преспа...
Искам сянката да ме целуне.
Не искам да остават локви след снега...
Аз съм жертвата
в кървавия ритуал.
Не искам повече да бъда
донор за страшни истории -
всичко е реално!
Като нещата, които материализирам,
когато затворя очи...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария-Марли Мутафчиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...