Бяло 

Вали сняг -
кървав прашец.
Всеки мой ден е нощ
с бели окантовки
на нещата, които ми напомнят
за слънчевото време.
Не мога да отворя очите си
за деня без мрак.
Тъмнината в тях се увеличава
всеки път, когато завалява...
Дарявам кръв без воля,
подкрепям хладнината,
която ме обзема...
Замръзвам, пусни ме да си ида,
искам и при мен да дойде ден!!
Замръзвам, не искам краят ми да бъде
в кървава преспа...
Искам сянката да ме целуне.
Не искам да остават локви след снега...
Аз съм жертвата
в кървавия ритуал.
Не искам повече да бъда
донор за страшни истории -
всичко е реално!
Като нещата, които материализирам,
когато затворя очи...