kilingmyself (Мария-Марли Мутафчиева) kilingmyself (Мария-Марли Мутафчиева)
9
Apr 10, 2011, 8:19 PM

Бяло

  Poetry » Other
1.3K 0 1

Бяло 

Вали сняг -
кървав прашец.
Всеки мой ден е нощ
с бели окантовки
на нещата, които ми напомнят
за слънчевото време.
Не мога да отворя очите си
за деня без мрак.
Тъмнината в тях се увеличава
всеки път, когато завалява...
Дарявам кръв без воля,
подкрепям хладнината,
която ме обзема...
Замръзвам, пусни ме да си ида,
искам и при мен да дойде ден!!
Замръзвам, не искам краят ми да бъде
в кървава преспа...
Искам сянката да ме целуне.
Не искам да остават локви след снега...
Аз съм жертвата
в кървавия ритуал.
Не искам повече да бъда
донор за страшни истории -
всичко е реално!
Като нещата, които материализирам,
когато затворя очи...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария-Марли Мутафчиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0