Бяло ми е времето. Около очите.
И блести. Боли ме.
Гледам облаците, смея се, тичам.
Плаче ми се. Спаси ме!
Боледувам от болести и от прозрачност.
И от нещо друго - още не зная.
Квадратно ми е в душата и страшно.
И от обратното - тичам към края.
Ех, че е весело! И невъзможно!
Да се стопиш, да си невидим...
Подари ми очите си, Господи!
Да се наплача и да Те видя...