Бъдещето миналото не повтаря
В началото не искам да се връщам,
защото трябва да забравя -
тогава и сега не сме едни и същи
и бъдещето миналото не повтаря.
А спомените ми препускат бягащи,
объркващи посоките от вчера,
аз съм там - в редицата от чакащи,
мястото в живота да намеря.
И думите да бързат се препират,
не стигащи до твоето съзнание,
а мислите ми корабокрушират,
обречени на вечното изгнание.
Измислих те, да мога да те имам
поне такъв, какъвто исках те,
на заем от сърцето ти не взимам
и за любовта ти не попитах те.
Сега сме тук и само днес е важно,
но защо така боли от настоящето,
в очите ми обичащи е влажно
и ежедневието тъжно плачещо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
