3 дек. 2007 г., 10:17

Бъдещето миналото не повтаря 

  Поэзия
1117 0 29

В началото не искам да се връщам,
защото трябва да забравя -
тогава и сега не сме едни и същи
и бъдещето миналото не повтаря.

 

 

 

 

А спомените ми препускат бягащи,
объркващи посоките от вчера,
аз съм там - в редицата от чакащи,
мястото в живота да намеря.

 

 

 

 

И думите да бързат се препират,
не стигащи до твоето съзнание,
а мислите ми корабокрушират,
обречени на вечното изгнание.

 

 

 

 

Измислих те, да мога да те имам
поне такъв, какъвто исках те,
на заем от сърцето ти не взимам
и за любовта ти не попитах те.

 


 

Сега сме тук и само днес е важно,
но защо така боли от настоящето,
в очите ми обичащи е влажно
и ежедневието тъжно плачещо.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??