Бъдещето на поета
Бъдещето на поета
Да пиша вечер е тъй сладко,
че няма веч’ покой за мен.
Да търся словото ти, Татко –
това е моят дан за Теб.
Умея да чета и пиша
със символите на стиха.
Науча ли се и да дишам,
ще променя напред света.
След тази битка тъй коварна,
ме чака сладкият покой,
докле наточа меча жаден
и вляза в новия си бой.
Там римите не ще помагат,
ще има нови суети.
Там ще живея и ще махам,
докле ме чуеш, Татко, ти.
Това е, Боже, моят начин
да търся пътя си към Теб -
той крив е, пълен с неудачи –
досущ кат’ младия поет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нико Ников Все права защищены
