Бъди ми...
Със тази мисъл се събуждам,
да мога да те имам винаги,
ала със длани не те стигам...
Бъди във мен и остани завинаги!
Във мислите, мечтите, във съня ми.
Когато ме забравиш, пак бъди ми,
сълзата на очите ми от липсата ти.
Бъди ми истина, че ме обичаш,
дори лъжата, че си ме забравил.
Когато тръгнеш, сън бъди ми,
за да те имам... във съня си.
Бъди ми път, макар и прашен,
докрай да те измина с обичта си,
а краят да се губи винаги...
Надежда ми бъди във дните ми!
В душата ми вълшебно цвете,
поникнало от твоето обичане,
разцъфнало от истините във очите,
бъди ми...нежно вричане в съня ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
