Върви до мен и бъди ми приятел,
и радост, и скръб да разделяме с теб,
и във косите с попътния вятър
с песен да минем през житейската степ.
Върви до мен и приятел бъди ми,
да мечтаем с теб и на ум, и на глас
за пътища нови, необозрими,
да няма неща невъзможни за нас.
Върви до мен и опора бъди ми,
с блага дума ме ти в скръбта утеши
и в топлото лято, и лютите зими
с обич да сгряваме наште души.
Върви до мен и аз до теб ще вървя!
Да тече обич по нашите релси.
И щом на приятел подаваш ръка,
ти към сърцето му пътя поел си.
© Ангелина Михайлова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе: