18 янв. 2016 г., 17:39

Бъди мой изповедник

464 0 0

Бъди мой изповедник и утеха,

но жива съвест ти не ми бъди!

Изляза ли от правата пътека,

мен първи ти в дома си проводи.

 

И там аз всичко честно ще разкажа —

в съня ми жал за младост че крещи,

за пропиляно време срам и даже

греха, душата хванал във клещи.

 

Срама-парализа при теб оставям —

сърцето да е леко, кат’ дете,

че много е останало да давам,

а силите, все не достигат те.

 

Завършил земната разходка дълга,

ще чуя глас — на съдника всевисш:

Кой, грешнико окаян, те излъга

над вечните закони че стоиш?”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...