Бъди мой изповедник и утеха,

но жива съвест ти не ми бъди!

Изляза ли от правата пътека,

мен първи ти в дома си проводи.

И там аз всичко честно ще разкажа —

в съня ми жал за младост че крещи,

за пропиляно време срам и даже

греха, душата хванал във клещи.

Срама-парализа при теб оставям —

сърцето да е леко, кат’ дете,

че много е останало да давам,

а силите, все не достигат те.

Завършил земната разходка дълга,

ще чуя глас — на съдника всевисш:

“Кой, грешнико окаян, те излъга

над вечните закони че стоиш?”