17 сент. 2009 г., 10:49
Посветено на Теб, обич моя!!!
Аз съм огнище, останало без жар!
Бъди моя вятър, бъди искра дори!
И ме изпепели - превърни ме във пожар,
във който сърцето ми ще изгори!
Бъди за мене и слънце, и луна,
нещо повече - сянка ми бъди.
Прегърни ме със прегръдка една
и никога не си ходи!
И нека на огнената любовна клада
с тебе докрай нежно да горим.
Знай, любовта е истинска, когато се изстрада ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация