Посветено на Теб, обич моя!!!
Аз съм огнище, останало без жар!
Бъди моя вятър, бъди искра дори!
И ме изпепели - превърни ме във пожар,
във който сърцето ми ще изгори!
Бъди за мене и слънце, и луна,
нещо повече - сянка ми бъди.
Прегърни ме със прегръдка една
и никога не си ходи!
И нека на огнената любовна клада
с тебе докрай нежно да горим.
Знай, любовта е истинска, когато се изстрада
и, ако я изстрадаме, няма никога да се виним!
16.IX.2009
© Илия Кузев Всички права запазени
и, ако я изстрадаме, няма никога да се виним!
Ще кажа само: Много правилно!!!
Браво Личка, страхотно е!