Sep 17, 2009, 10:49 AM

Бъди за мене

Poetry » Love

800 0 1

                  Посветено на Теб, обич моя!!!

Аз съм огнище, останало без жар!
Бъди моя вятър, бъди искра дори!
И ме изпепели - превърни ме във пожар,
във който сърцето ми ще изгори!

Бъди за мене и слънце, и луна,
нещо повече - сянка ми бъди.
Прегърни ме със прегръдка една
и никога не си ходи!

И нека на огнената любовна клада
с тебе докрай нежно да горим.
Знай, любовта е истинска, когато се изстрада
и, ако я изстрадаме, няма никога да се виним!

                        16.IX.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

desito_t (Десислава Танева)

Знай, любовта е истинска, когато се изстрада
и, ако я изстрадаме, няма никога да се виним!

Ще кажа само: Много правилно!!!

Браво Личка, страхотно е!

2009-09-17T22:17:51+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0