21 авг. 2017 г., 15:28

Бъднини

696 6 12

Красотата търси изява,

грозотата завистливо ръмжи,

глупостта съвети раздава,

интелектът обиден мълчи.

 

Който е силен, той управлява,

слабият по неволя мълчи,

безличният присъди раздава,

осъденият все се гневи.

 

Всичко това е наш`та държава,

по път европейски бързо върви,

а бедността не помръдва, тя си остава,

пак за утре остават светлите дни.

 

Август, 2017

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гавраиле,
    Описваш вярно тъжните ни дни
    и как в агония живеем.....
    Но знай със сигурност-във бъднини
    не ще са светли дните,що лелеем
    ака ги чакаме бездушно,
    ако живеем все така послушно,
    ако Данко не се роди отново,
    ако начело не поведе народа!!...
  • Силви,благодаря ти за гледната точка.Историята показва че лидерите творят историята.
  • Чакането не е добър съветник в този случай...Дела трябват и лидери! Свестни лидери! Дано да ги отгледа новото поколение, дано!
    Добър стих!
  • Виолета така я виждам"нашта държава",но няма да я напусна.
    Ангеле,благодаря ти за единомислието.
    Ивелина,всеки размисъл е пътечка към истината.
    Василка и аз,знаеш ли от кога го чакам.
    Албена ,радвам се на оценката и коментара ти.
    Велине,вярата е онова което е крепило толкова много поколения.Ние няма да останем по-назад.
    Катя,винаги е приятно да си на моята страница.
    Ласка от опит знам че многото думи разводняват.Мъча се да спестя на читателите ненужните слова.
    На всички хубави августовски вечери.
  • Точно!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...