Aug 21, 2017, 3:28 PM

Бъднини

  Poetry » Civic
702 6 12

Красотата търси изява,

грозотата завистливо ръмжи,

глупостта съвети раздава,

интелектът обиден мълчи.

 

Който е силен, той управлява,

слабият по неволя мълчи,

безличният присъди раздава,

осъденият все се гневи.

 

Всичко това е наш`та държава,

по път европейски бързо върви,

а бедността не помръдва, тя си остава,

пак за утре остават светлите дни.

 

Август, 2017

Варна, Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гавраиле,
    Описваш вярно тъжните ни дни
    и как в агония живеем.....
    Но знай със сигурност-във бъднини
    не ще са светли дните,що лелеем
    ака ги чакаме бездушно,
    ако живеем все така послушно,
    ако Данко не се роди отново,
    ако начело не поведе народа!!...
  • Силви,благодаря ти за гледната точка.Историята показва че лидерите творят историята.
  • Чакането не е добър съветник в този случай...Дела трябват и лидери! Свестни лидери! Дано да ги отгледа новото поколение, дано!
    Добър стих!
  • Виолета така я виждам"нашта държава",но няма да я напусна.
    Ангеле,благодаря ти за единомислието.
    Ивелина,всеки размисъл е пътечка към истината.
    Василка и аз,знаеш ли от кога го чакам.
    Албена ,радвам се на оценката и коментара ти.
    Велине,вярата е онова което е крепило толкова много поколения.Ние няма да останем по-назад.
    Катя,винаги е приятно да си на моята страница.
    Ласка от опит знам че многото думи разводняват.Мъча се да спестя на читателите ненужните слова.
    На всички хубави августовски вечери.
  • Точно!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...