21.08.2017 г., 15:28

Бъднини

700 6 12

Красотата търси изява,

грозотата завистливо ръмжи,

глупостта съвети раздава,

интелектът обиден мълчи.

 

Който е силен, той управлява,

слабият по неволя мълчи,

безличният присъди раздава,

осъденият все се гневи.

 

Всичко това е наш`та държава,

по път европейски бързо върви,

а бедността не помръдва, тя си остава,

пак за утре остават светлите дни.

 

Август, 2017

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гавраиле,
    Описваш вярно тъжните ни дни
    и как в агония живеем.....
    Но знай със сигурност-във бъднини
    не ще са светли дните,що лелеем
    ака ги чакаме бездушно,
    ако живеем все така послушно,
    ако Данко не се роди отново,
    ако начело не поведе народа!!...
  • Силви,благодаря ти за гледната точка.Историята показва че лидерите творят историята.
  • Чакането не е добър съветник в този случай...Дела трябват и лидери! Свестни лидери! Дано да ги отгледа новото поколение, дано!
    Добър стих!
  • Виолета така я виждам"нашта държава",но няма да я напусна.
    Ангеле,благодаря ти за единомислието.
    Ивелина,всеки размисъл е пътечка към истината.
    Василка и аз,знаеш ли от кога го чакам.
    Албена ,радвам се на оценката и коментара ти.
    Велине,вярата е онова което е крепило толкова много поколения.Ние няма да останем по-назад.
    Катя,винаги е приятно да си на моята страница.
    Ласка от опит знам че многото думи разводняват.Мъча се да спестя на читателите ненужните слова.
    На всички хубави августовски вечери.
  • Точно!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...