15 окт. 2017 г., 08:51  

Българийо моя

3.6K 9 55

Българийо моя! Велика земя на герои.
Тринадесет века носиш своето име.
С Аспарухови, с кръв закалени устои,
в битки рязана,

                   оставаш до днес неделима.


Кълна се в Левски и в тебе Бенковски!
И във всички незнайни, български во́йни,
клетви посяли в земята и кости...
След вас ще я браня,

                     и тача достойно!


Много видя и поскита сърцето.
Душа пълна със хубави спомени.
Но се губя без твоя Балкан и морето.
Без тебе родино

                   се чувствам бездомен.

 

Истински жив съм само при тебе. 
За въздух се връщам дори и да лазя.
В земята ти искам да бъда погребан.
До сетния час

                      ще те любя и пазя.

                                

Българийо! Сега съм пред теб на колене.
Господар абсолютен на мойта душа.
С ръка на сърцето, поклон чак до зе́ми.
Прости! Прегърни ме

                           преди да умра.

 

 

Октомври 2017         В.Тодорова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valya Тodorova Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

1 место

Комментарии

Комментарии

  • Ще цитирам думите на Роби...„С държавата може понякога да сме в контра, но Родината трябва да обичаме!...“
  • Честит да е на всички! 🌺🌻🌼💐🍀🕊
  • Честит ТРЕТИ МАРТ, Българи! Поздравявам всички с Националния Празник, с това стихче!
  • Само с любов и амбиция можем да върнем на България гордостта и славата, която заслужава, Иржи! Благодаря ти!
  • Не съм ти честитила наградата,Валя!Дано винаги печелиш,заслужаваш!Харесвам хората с амбиция!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...