И днеска чувам конските копита
как се движи Аспарухова войска
звукът на мечове и днес кънти в ушите,
ако тупти във тебе българско сърце.
И оживява Тервела пред мене
пълчищата арабски как громи
Борис сина си жертва, утешен е
народ един сме ний за бъднини.
За войниците на Самуила, ослепени
сърцето ми свива, ми се плаче,
но идва Калоян, опиянен съм
как враговете на народа мачка.
После пак попадаме под иго
кланета, поругавани жени
на поробителя ни туй не стигна
без отвличания няма дни.
И родиха се нови герои
поведоха народа в борба
мечтаеха да видят своя
народ свободен – без тегла.
Достойни ли сме днес за Левски
за Ботев, Хаджи Димитър, Караджата
пеем ли за тях ний днеска песни
и опазихме ли свободата?!
© Пламен Петков Все права защищены