България
БЪЛГАРИЯ
От раждането ти измина много време.
Изминаха от него векове,
ала годините на са за тебе бреме
и не тежат на твойте рамене.
Макар, че бе изгаряна на клади,
сред пламъците им ти оживя.
Ограждаха те телени огради,
но твърдата ти воля не умря.
Във тебе впиваха се хищни нокти,
разкъсваха със зъби твойта плът
татари, варвари и даже свои,
защото крива беше нещо на света.
И раните, Българийо, горяха,
но силни бяха твойте синове –
лекуваха ги само кат` дадяха
за теб последните си мигове.
Отиваха със песен под дулата
и с името ти падаха без страх.
С кръвта си поиха земята
и ставаха за теб на прах.
И днес на този ден, Родино,
със сведени глави пред подвига им свят
под твойте бойни знамена ще минем,
та в нас и вяра в теб, и обич да растат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румен Ченков Все права защищены
