Народът ни не иска да чете
написаните книги от писатели.
В очите му навярно сме желе
и някакви умиращи мечтатели.
Издаваме ги с адския си труд.
Дете ли съм на сриващите мафии?
На двадесет и пет съм вече луд,
написал безпогрешна епитафия:
„Културата е сладка за едни!
За други е убиващата мълния!
България едва ли ще прости,
когато тъмнината ви погълне я!
България остава без небе.
Душата ѝ измамници изваждат я!
Народът ни не иска да чете,
че някакви писатели възраждат я!“.
© Димитър Драганов Все права защищены