Ти си дошла от вековете

       със тежък тропот на коне,

       прабългарко, Кавказко цвете,

       със древно име - Пагане.

       Жарта от твоя Онгъл блика

       и пали и у нас кръвта,

       а от славянка милолика

       е обичта ни към мира.

       И мургава, и синеока,

       славянобългарко добра,

       дошла от древността дълбока,

       ти имаш много имена:

       Ти беше Сирма - във Балкана

       и спа на камък и трева,

       безстрашна воеводка стана,

       в покорство не склони глава.

       Бе Райна - българска княгиня,

       и веза тайно знамена,

       и заедно с мъжете мина

       в ония робски времена.

       Ти бе и Вела - партизанка

       в отряда - труден път поел,

       ти раждала си във землянка

       и пяла си - преди разстрел...

       И днес - с компютри, със машини,

       ти дишаш с пулса ускорен,

       да може с тебе да премине

       животът в утрешния ден!

       Ти даваш сили, ум и младост,

       да бъде мирен днес светът.

       И носиш светлина и радост,

       ти, българко, жена на път!