Българка
Ти си дошла от вековете
със тежък тропот на коне,
прабългарко, Кавказко цвете,
със древно име - Пагане.
Жарта от твоя Онгъл блика
и пали и у нас кръвта,
а от славянка милолика
е обичта ни към мира.
И мургава, и синеока,
славянобългарко добра,
дошла от древността дълбока,
ти имаш много имена:
Ти беше Сирма - във Балкана
и спа на камък и трева,
безстрашна воеводка стана,
в покорство не склони глава.
Бе Райна - българска княгиня,
и веза тайно знамена,
и заедно с мъжете мина
в ония робски времена.
Ти бе и Вела - партизанка
в отряда - труден път поел,
ти раждала си във землянка
и пяла си - преди разстрел...
И днес - с компютри, със машини,
ти дишаш с пулса ускорен,
да може с тебе да премине
животът в утрешния ден!
Ти даваш сили, ум и младост,
да бъде мирен днес светът.
И носиш светлина и радост,
ти, българко, жена на път!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
