Студът ме облива нощем,
неиздържаща от него аз се давя.
Капки огън, треска, сън и вопли,
тревожни мисли ме успокояват.
Не виждам рай, а адни порти,
ръка от там леко се подава.
До мен няма никого, само спомен -
огледало страшно отразява аза.
На чужд език шептящи се настаняват -
жадни тръпки чакат, те, живота.
А очите щом бавно се отворят осъзнавам
светът бил е в цвят и хиляди посоки. ...