Бълнуващата нощем
Студът ме облива нощем,
неиздържаща от него аз се давя.
Капки огън, треска, сън и вопли,
тревожни мисли ме успокояват.
Не виждам рай, а адни порти,
ръка от там леко се подава.
До мен няма никого, само спомен -
огледало страшно отразява аза.
На чужд език шептящи се настаняват -
жадни тръпки чакат, те, живота.
А очите щом бавно се отворят осъзнавам
светът бил е в цвят и хиляди посоки.
Настана нощ отново - мракът се прибра,
криво погледа смени си без да помни.
Сурово падаха искрите в пепелта -
нощем избиваха ме силно капки огън.
© Княгиня Нощ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
!!!
-
Благодаря Ви за оказаното внимание! Трогвате ме..! Желая Ви хубав следобед и тиха вечер!
-
Хубаво е понякога просто да говорим... Единствено разговорът с човешко същество спасява от този вечен мрак... Особено описание, истинско.
Индивидуализмът не пречи на това да осъзнаеш, че всеки изпада в такива състояния. Иронията е, че всеки смята, че е сам, и това тук е толкова хубаво изразено... -
Аплодисменти!
-
Княгиньо,нощта е твоята стихия! Чувствата при теб и изразните средства са в унисон.Дълбоките философски прозрения , присъщи на скепсиса водят до извода,че ти постигаш шокиращ ефект.Такива поети като Едгър Алън По,Хайне и плеядата на романтиците остават в литературата.Пърси Шели,лорд Байрон,Лермонтов са поети с не по-малко трагични съдби.Пишеш прекрасно и тревожиш въображението на читателя.Това се постига с талант.Успех!😍
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
