AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
8.03.2017 г., 23:12 ч.  

Бълнуващата нощем 

  Поезия » Пейзажна, Философска
511 0 6

Студът ме облива нощем,
неиздържаща от него аз се давя.
Капки огън, треска, сън и вопли,
тревожни мисли ме успокояват.

 

Не виждам рай, а адни порти,
ръка от там леко се подава.
До мен няма никого, само спомен - 
огледало страшно отразява аза.

 

На чужд език шептящи се настаняват -
жадни тръпки чакат, те, живота.
А очите щом бавно се отворят осъзнавам
светът бил е в цвят и хиляди посоки.

 

Настана нощ отново - мракът се прибра,
криво погледа смени си без да помни.
Сурово падаха искрите в пепелта - 
нощем избиваха ме силно капки огън.

© Княгиня Нощ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Благодаря Ви за оказаното внимание! Трогвате ме..! Желая Ви хубав следобед и тиха вечер!
  • Хубаво е понякога просто да говорим... Единствено разговорът с човешко същество спасява от този вечен мрак... Особено описание, истинско.
    Индивидуализмът не пречи на това да осъзнаеш, че всеки изпада в такива състояния. Иронията е, че всеки смята, че е сам, и това тук е толкова хубаво изразено...
  • Аплодисменти!
  • Княгиньо,нощта е твоята стихия! Чувствата при теб и изразните средства са в унисон.Дълбоките философски прозрения , присъщи на скепсиса водят до извода,че ти постигаш шокиращ ефект.Такива поети като Едгър Алън По,Хайне и плеядата на романтиците остават в литературата.Пърси Шели,лорд Байрон,Лермонтов са поети с не по-малко трагични съдби.Пишеш прекрасно и тревожиш въображението на читателя.Това се постига с талант.Успех!😍
Предложения
: ??:??