Бърканица

15 июл. 2008 г., 16:26

Поэзия » Любовная

671 0 1

Чувства оплетени с тел и със думи,
вълни на емоции, стонове глухи!
Изминали мигове, спукани гуми.
Сърцата са празни, сънища кухи...

Навлизам дълбоко в моите мисли.
Тебе намирам - смирен, уморен...
Поглеждам във тебе, улици пусти.
Съзнание бяга, връх покорен!

Вижда се тук - "мисия невъзможна"!
Била съм там, вече зная какво е!!!
Главата си свеждам, грешка нищожна!
И каквото е било, зная било е...

Няма "на заден" във този живот.
Сторил си грях, осъзнал си и злото...
И докрай оставаш си в този кивот -
каквото е било, е било каквото...

P.S. Когато пишех това стихотворение, бях толкова объркана, толкова много мисли
се въртяха из главата ми. Не е с определена тема, но се надявам поне от части да ме
разберете!!!

Бърканица

Свързани произведения

Комментарии

Предложения