5 мая 2021 г., 17:57

****

1.2K 0 0

На огъня захвърлих своят дух сломен,
в жаравата да тлее съска и цвърчи.
Да се превърне в помен чер изпепелен,
осакатен, изгнил с избодени очи.

 

Аз водех смело своя ескадрон
през бури, смърт, война и сеч.
Опасен, смъртоносен скорпион,
сразявах враговете отдалеч.

 

На край света последен крал един,
той падна мъртъв под мощта ми.
Положиха го в гробница подир,
там гдето гние и духът ми.

 

Насред безбрежното море от смърт,
последен войн изгубил днес целта си
Последен миг над смъртния одър,
последен дъх ме в пъкъла отнася,
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Joakim from the grave Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...