* * *

13 нояб. 2014 г., 17:50

Поэзия

340 0 2

Страхувам се за Вас, деца!

Малки сте, раними.

Без майка, без баща -

в родната страна сами,

оставени на чужди грижи,

виждам капещи сълзи-

няма кой да ги изтрие!
Само обиди и самотни, тъжни дни -

гледат с болка черните очи

глезените мамини детенца.

Няма кой да Ви прегърне,

жадни сте за обич и прегръдки!

Няма дом, спомените са изтрити,

страшно бъдеще на прага чука...!!!

Странни хора решават Вашите съдби,

страхливо щастието бяга,

отстъпва място на замръзнала дълга тъга.

Буцата в гърлото стяга,

болката никога няма да има край!

Такава е Вашата участ!

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2014-11-14T19:53:46+02:00

Благодаря.Горките сирачета- искам да ги прегърна и да им помогна.Но не мога!Това е задължение на държавата. Но къде е тя?
stoyna (Стойна Димова)

2014-11-13T23:51:49+02:00

Поздравявам те, Васе, за тази болезнена тема!
Това е плодът на безотговорността, който за винаги е белязал
невинните деца.Харса ми творбата ти и те оценявам най-високо!