* * *
Страхувам се за Вас, деца!
Малки сте, раними.
Без майка, без баща -
в родната страна сами,
оставени на чужди грижи,
виждам капещи сълзи-
няма кой да ги изтрие!
Само обиди и самотни, тъжни дни -
гледат с болка черните очи
глезените мамини детенца.
Няма кой да Ви прегърне,
жадни сте за обич и прегръдки!
Няма дом, спомените са изтрити,
страшно бъдеще на прага чука...!!!
Странни хора решават Вашите съдби,
страхливо щастието бяга,
отстъпва място на замръзнала дълга тъга.
Буцата в гърлото стяга,
болката никога няма да има край!
Такава е Вашата участ!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
